Николай Василев е режисьор и автор на редица документални филми и

Николай Василев е режисьор и създател на редица документални филми и телевизионни продукции. Повечето от документалните му филми вземат участие на огромни и одобрени интернационалните фестивали.

Носител е на влиятелни награди, измежду които премията на „ София филм фест “ за най-хубав късометражен филм – за “Приказки ”, два пъти печели огромната премия за най-хубав филм на фестивала „ Masters of Art “ за „ Пътят към Тива “ и „ Високо “. Отличен е с премия „ Горчивата чаша “ на фестивала „ Любовта е полуда “ и със специфичен диплом на журито на фестивала „ Златен ритон “ за кино лентата „ Формулата на Тео “. Последният му филм е „ Социално мощните “ –  логично продължение на лентата „ Формулата на Тео “, трансформирала се в един от най-гледаните документални филми у нас.

В днешно време приказваме доста за обществено слабите, само че рядко обръщаме внимание на обществено мощните. В изявление за DarikNews.bg режисьорът Николай Василев споделя за хората, които трансформират знанието и гения си в действие  – учени, учители и визионери. За хората, които движат обществото напред.

Кой е обществено мощният през днешния ден?

Социално мощният е индивидът, който носи бъдеще. Това е персона, която не просто съумява самостоятелно, а построява мостове, основава благоприятни условия, движи обществото напред. Тези хора са оня алегоричен 1% от човечеството, за който приказва проф. Теньо Попминчев, тези няколко души във всяко потомство, които водят света оттатък хоризонта.

Социално мощният човек е оня, който е съумял да овладее себе си, а не другите – той е по едно и също време визионер, мъдрец, основател и будител. Той трансформира информацията в познание, знанието в иновация, а нововъведението – в публично богатство.

„ Социално мощните “ е заглавието на последния ви филм. Какво ви въодушеви или пък възмути, с цел да създадете този филм?

Вдъхновението пристигна от хората, които носят Прометеевия пламък в себе си – учениците на Теодосий Теодосиев, прочут на всички като Тео. Това са персони, при които съчетанието от разсъдък, морал и храброст основава нещо като вътрешна светлина. Създаването на кино лентата беше дълъг, от време на време сложен, само че и прекрасен  път – през лаборатории, работещи за НАСА, през университети и научни центрове, само че и до гроба на Лудвиг Болцман – един от хората, трансформирали света посредством силата на мозъка си.

А възмущението идва от това, че сходни персони у нас постоянно би трябвало да действат макар системата, вместо с помощта на нея. Когато един преподавател като Тео би трябвало да чисти снега пред залата, да обезпечава храната и леглата на децата и едвам тогава да мисли за науката – това не е просто прочувствен миг. Това е диагноза за нас. И тя би трябвало да бъде казана на глас.

Политиците обществено мощни ли са?

В идеалния случай – да. В действителния – рядко. Социалната мощ не произтича от властта, а от това дали с дейностите си създаваш условия геният да расне, да се разпростира, да гради. Един политик е обществено мощен, единствено в случай че умее да поддържа тези, които носят бъдеще – учени, учители, визионери, бизнесмени. Ако умее да освобождава хората от бюрократични и духовни окови, вместо да прибавя нови.

Във кино лентата ясно се вижда контрастът: в Съединени американски щати системата посреща надарения младеж с инфраструктура, с поддръжка, с доверие. У нас преподавател като Тео самичък би трябвало да си носи „ кашоните с медалите “. Въпросът е риторичен: коя страна получава повече мощ от своите жители?

Показвате съумели и обществено мощни хора, тръгнали от Казанлък, само че развиват капацитета си в Съединени американски щати. Какво би трябвало да се промени, с цел да могат такива хора да останат в България?

Трябва да им предложим независимост и небосвод – условия, при които геният не се задушава, а се усилва.

Промяната е многопластова. Да изградим просветителна среда, която развива творчество, любознание, вътрешен глас, дисциплинираност, емпатия… Да създадем стопанска система, която работи с бъдещето – с високи технологии, с научни центрове, с новаторски промишлености. Да възпитаме общество, което цени труда и триумфа, даже когато са на различен и изобщо културата на съзиданието. Както споделя проф. Попминчев: „ Подсилването на гения е това, върху което би трябвало да се съсредоточим. Трябва да се дава път на гения, а не да го принизяваме до незначителност. “

Какъв е казусът в просветителната система, какво би трябвало да се промени?

Проблемът не е единствено в учебниците или в заплатите. Проблемът е в цялата философия на системата – в неналичието на визия за това какво значи да подготвиш младеж за бъдещето.

Според мен гледаме прекомерно обратно, където личността нямаше значение. Трябва да променим отношението към гения – да го насърчаваме, а не да го приравняваме към посредствеността. Методите на преподаване – да построяваме мислещи, свободни, търсещи персони. Съдържанието – по-малко суха информация, повече познание, схващане и насърчаване на развиването на вътрешен глас. Подкрепата за учителите, които желаят да излязат отвън чиновническото държание и имат креативен подходи. Както припомня филмът: „ информацията не е познание “, знанието идва от образование на разум, само че и на дух.

Ако можехте да влезете във всяка класна стая за 5 минути – какво бихте споделили?

На учениците бих споделил: Не се примирявайте. Светът е по-голям от екрана ви. Умът ви може повече, в сравнение с допускате. Позволете му да пораства. Бъдете любопитни.

На учителите бих споделил: Вие сте пазители на бъдещето. Вашият образец тежи повече от 100 урока. Показвайте на учениците, че светът, в който живеем е причинно-следствен. Не разваляйте характерността на децата.

Защо учителят Теодосий Теодосиев, именуван златен преподавател от неговите възпитаници, е по-скоро изключение?

Защото е свободен човек. А свободният човек – изключително в образованието – постоянно е „ неуместен “. Тео не следва шаблони, той ги основава. Не повтаря подготвени пътеки, той прокарва нови. Учениците му не стават просто положителни физици – те стават мислещи, будни, нравствени персони, които могат да носят тежестта на знанията си.

Той е изключение, тъй като системата у нас рядко поддържа огромните персони. Но тъкмо такива персони вършат обществото мощно. Както споделя Тео: „ Смъртно рисково е да си елементарен. “ За страдание средата ни е прекомерно рискова.

Това е вторият ви филм за Теодосий Теодосиев. Какво ви свързва с него?

В този филм Тео е единствено връзката сред обособените тематики. Аз също съм родом от Казанлък и го познавам още от ученическите си години. Знаех за неговите триумфи и познавам негови ученици и желаех да опиша на повече хора за този феномен. Тео е от тези редки персони, които трансформират преподаването в задача и не пести саможертви. Свързва ни и вярата, че геният не е елитарна привилегия, а огън, който чака своето запалване.

Какви провокации срещнахте по време на фотосите, имаше ли забавни, занимателни моменти?

Имаше провокации от всевъзможен темперамент – логистични, механически, времеви. Пътувахме хиляди километри от България през Съединени американски щати и когато трябваше да снимаме и да сме съответни, на нас ни се спеше поради часовата разлика и сгъстеното време за деяние. Попаднахме в окото на вихър в Бока Ратон, където трябваше да снимаме Петко Динев и снимахме единствено в доста съкратени изрезки от време, когато е безвредно. Този вихър беше от тези, които отнасят цели къщи.

Какво научихте за триумфа, което не знаехте преди кино лентата „ Социално мощните “?

Научих, че триумфът е на първо място качеството на индивида, а не резултатът. Че същински съумелите хора мислят за общото богатство. Че геният, оставен самичък, е като необработено злато – а геният, подкрепят с схващане и дисциплинираност, се трансформира в действие, която може да промени света. И разбрах, че най-силната формула е тази, която Тео преподава десетилетия: „ Социалната мощ е да създаваш бъдеще “. Отделно, като един междинен възпитаник по физика, изкарах и съкратени курсове по квантова физика.

Едно цяло потомство израсна с филми като „ Бързи и гневни “. Скоростта, бързината, шумът, адреналинът… Как да сменим пътя? Как науката, образованието и търпението да станат „ герои “ в очите на младите?

Трябва да им покажем нов вид воин – не оня, който печели секунди, а този, който печели епохи.

Да покажем магията на знанието: способността му да вижда атоми в придвижване, да огъва пространството, да разказва Вселената. Да покажем, че науката има собствен личен адреналин, собствен личен епос.

Младите не се опасяват от провокации – опасяват се от скуката.

Нашата задача е да им покажем, че в знанието няма нищо скучно. Че същинският екшън се развива там, където човек открива нови светове – от време на време оттатък звездите, от време на време вътре в самия себе си. Трябва да се стартира с развиването на нови сетива, които могат да възприемат света по-дълбоко и по-високо, а освен да го отразяват.

Коя е най-важната публика, до която би трябвало да доближи филмът?

Филмът е за всеки, който има вяра, че България може повече. Но най-важната публика, несъмнено, са младите – тези, които израстват в свят, цялостен със срещуположни модели. От една страна звук, бързи лайкове, лесна популярност. От друга – тихи, сложни, само че сияещи образци за същинско съзидание.

Но филмът е също и за родителите, и за учителите, и за всички, които имат въздействие върху младите. Защото въпросът е: какви герои слагаме пред очите им?

Разбира се, той е и за политиците и публичните водачи – с цел да схванат коя е почвата, без която нацията не може да пораства.

dariknews.bg